Любовта е чувство, което се усеща и тълкува по различен начин. За някои хора е трепет, който минава с времето, за други е взаимно съжителство и уважение, а за Никол то беше чувство, което разтърси цялата ѝ душа и промени целият ѝ свят.
Никол беше красиво, младо и умно момиче. Беше голяма мечтателка. Имаше толкова пленителна усмивка, че караше дори най-мрачния човек да ѝ се усмихне. Очите ѝ бяха сини като небето и толкова искрени, че понякога плашеха от честност. Никол беше дива и непокорна, винаги търсеща приключения, които да запалят кръвта във вените и да разтуптят сърцето ѝ. При повечето ѝ приятелки това се случваше всеки път, когато се влюбят. Никол имаше много труден характер и може би затова единственият човек, който я разбираше беше една възрастна жена, при която ходеше често. Баба Ани беше много мъдра и може би затова Никол се вслушваме в думите ѝ.
Никол имаше много приятелки, но никоя от тях не познаваше душата ѝ. Един ден това много ѝ дотегна и реши да отиде и да изплаче мъка ...