Живот на срички
Някак си нещо не се получава...
Гроздове сочни край мене висят,
хващам един, а в ръката остава
лепкава диря от смачкана плът.
Някак си всяка усмивка е спомен
още преди да я хвана с очи.
Всяко приятелство нервно ме гони,
казва "До утре", а после мълчи.
Всички надежди ми пишат учтиво,
че са заети с по-важни неща...
и посред лято купувам топливо,
че е безумно студена нощта.
Някак си нещо не съм като всички.
Жъна успехи със сърп от дърво.
Всяка лю-бов се разпада на срич-ки.
Вече не търся. Не зная какво.
Някак си нещо изкупвам навярно -
грях или грешка... било, не било...
Не, туй едва ли е кръст или карма.
Просто живот в едноСрично число.
Гроздове сочни край мене висят,
хващам един, а в ръката остава
лепкава диря от смачкана плът.
Някак си всяка усмивка е спомен
още преди да я хвана с очи.
Всяко приятелство нервно ме гони,
казва "До утре", а после мълчи.
Всички надежди ми пишат учтиво,
че са заети с по-важни неща...
и посред лято купувам топливо,
че е безумно студена нощта.
Някак си нещо не съм като всички.
Жъна успехи със сърп от дърво.
Всяка лю-бов се разпада на срич-ки.
Вече не търся. Не зная какво.
Някак си нещо изкупвам навярно -
грях или грешка... било, не било...
Не, туй едва ли е кръст или карма.
Просто живот в едноСрично число.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Евстатиев Все права защищены
