6.07.2007 г., 8:30 ч.

Живот на срички 

  Поезия
1248 0 26
Някак си нещо не се получава...
Гроздове сочни край мене висят,
хващам един, а в ръката остава
лепкава диря от смачкана плът.

Някак си всяка усмивка е спомен
още преди да я хвана с очи.
Всяко приятелство нервно ме гони,
казва "До утре", а после мълчи.

Всички надежди ми пишат учтиво,
че са заети с по-важни неща...
и посред лято купувам топливо,
че е безумно студена нощта.

Някак си нещо не съм като всички.
Жъна успехи със сърп от дърво.
Всяка лю-бов се разпада на срич-ки.
Вече не търся. Не зная какво.

Някак си нещо изкупвам навярно -
грях или грешка... било, не било...
Не, туй едва ли е кръст или карма.
Просто живот в едноСрично число.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??