Братко, живот на заем живеем.
За временно ползване вещи, мечти и души.
Нищо не е наше, кога ще проумеем?
Но нищо - по своя път ти върви...
Костите ми ще се белнат, е, до утре,
досущ като на наш'те прадеди
и нещо кипи, ей тук, отвътре
- "а каква диря ще оставиш ти?".
Живот на заем, братко, нищо не е наше,
остават само нашите дела
и в бъдеще за нас кой какво ще каже,
като живеем ден за ден, ей така... ...