Братко, живот на заем живеем.

За временно ползване вещи, мечти и души.

Нищо не е наше, кога ще проумеем?

Но нищо - по своя път ти върви...

Костите ми ще се белнат, е, до утре,

досущ като на наш'те прадеди

и нещо кипи, ей тук, отвътре

- "а каква диря ще оставиш ти?".

Живот на заем, братко,  нищо не е наше,

остават само нашите дела

и в бъдеще за нас кой какво ще каже,

като живеем ден за ден, ей така...

Дишам, ала не живея

- живот пропилян.

Цял един живот без смисъл,

кажи ми, не е ли за срам?