ЖИВОТ под похлупак
Имало нявга чудесен ЖИВОТ,
захлюпен под стъклена купа.
Живеел живота си този ЖИВОТ,
от нищо без да му пука.
Оглеждал света от под стъклен капак,
и хора, и птици, и всичко.
Зареждало слънцето този ЖИВОТ.
Нямало нищо по-просто!
Но станало чудо! ЖИВОТЪТ веднъж
отворил капака прозрачен.
Вътре нахлули вятър и дъжд.
Станал ЖИВОТА ужасен.
Дошли злите феи при този ЖИВОТ,
поднасяйки чудни съблазни.
Доста се чудил този ЖИВОТ,
как себе си сам да предпази.
И блъскал, и викал, и свеждал глава
пред тези стихии зловонни.
Но вярвал: каленият с доброта,
феите зли ще прогони.
Виел от болка. Стенел от мъка.
Но борел се ден подир ден.
Знаел ЖИВОТА, че силен ще стане,
но нивга, просто смирен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
