Живот с огън
Пролетта тъй чакана дошла е
с вятъра утихнал през нощта.
А пък аз я срещнах с болка само -
от огньове цяла изгрях,
дето ден след ден аз все ги палех,
всичко огнено да бъде то.
Миг един за себе си забравих
да запазя в целия живот.
Миг, във който само да се грея,
да потъвам в сини небеса,
аз безгрижно песни да си пея
и запален огън да гася.
Пролет мила, тъй дали ще мога?
Все едно без слънце да си ти.
Предпочитам аз живот със огън
та дори да пали, да боли…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Иванова Все права защищены