Пролетта тъй чакана дошла е
с вятъра утихнал през нощта.
А пък аз я срещнах с болка само -
от огньове цяла изгрях,
дето ден след ден аз все ги палех,
всичко огнено да бъде то.
Миг един за себе си забравих
да запазя в целия живот.
Миг, във който само да се грея,
да потъвам в сини небеса,
аз безгрижно песни да си пея
и запален огън да гася. ...