Mar 27, 2022, 7:08 PM

Живот с огън 

  Poetry » Other
230 1 0

Пролетта тъй чакана дошла е
с вятъра утихнал през нощта.
А пък аз я срещнах с болка само -
от огньове цяла изгрях,

 

дето ден след ден аз все ги палех,
всичко огнено да бъде то.
Миг един за себе си забравих
да запазя в целия живот.

 

Миг, във който само да се грея,
да потъвам в сини небеса,
аз безгрижно песни да си пея
и запален огън да гася.

 

Пролет мила, тъй дали ще мога?
Все едно без слънце да си ти.
Предпочитам аз живот със огън
та дори да пали, да боли…

© Ани Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??