6 февр. 2014 г., 23:56

Животе мой

753 0 1

 

Бях изгубила нишката твоя живот.
И залутана в кръговрата на битието
с оголяла в гърдите безсънна любов
дирех птици, да летят по небето.

Да им метна, ей тъй със ръка,
да им кажа, че свито е в мене сърцето
и че нямам онези крила,
с тях да литна отново в пространството.

Много дни дълги и не един сезон
пред очите ми сякаш век бе отседнал.
Бяха дълги и нощите и безлюбовен
твоят дъх беше в гърло приседнал.

И ме давеше в шепот и до сетния вик
всеки спомен за лято и песен,
но намерих те пак и във шепите свих
листи шарени в късната есен.

Да ми станеш отново небе и по тебе
да зашаря със две листи - криле.
Със мечтите за лято и за синьо море
да пулсираш, животе, във моето сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...