8 июн. 2013 г., 11:51

Животът, аз и морето

1.1K 0 0

 

Животът, аз и морето

 

Отмина милята сетна, пътят в кърмата още личи.

Отпреде безбродната степ, никога, никога не казва -

ти ме покори, ехей, ти ме покори.

 

Хей, моряко, обречен на този самотен живот.

Посрещаш ти бурята с песен и никога, никога не казваш -

ти ме покори, ехей, ти ме покори.

 

Припев.

Дясно на борд, нищо наляво,

руля в средата тъй ще държиш.

И когато сам останеш, ела,

морето, твоята мъка е със теб.

 

Изнизва се низ от години, живееш с мечти по света.

Падаш и пак се изправяш, но никога, никога не казваш -

ти ме покори, ехей, ти ме покори.

 

Минава животът във пръски на сол, сладост и синева.

Носталгия тегли към вкъщи, но никога, никога не казваш -

ти ме покори, ехей, ти ме покори.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...