Животът, аз и морето

Отмина милята сетна, пътят в кърмата още личи.

Отпреде безбродната степ, никога, никога не казва -

ти ме покори, ехей, ти ме покори.

Хей, моряко, обречен на този самотен живот.

Посрещаш ти бурята с песен и никога, никога не казваш -

ти ме покори, ехей, ти ме покори.

Припев.

Дясно на борд, нищо наляво,

руля в средата тъй ще държиш.

И когато сам останеш, ела,

морето, твоята мъка е със теб.

Изнизва се низ от години, живееш с мечти по света.

Падаш и пак се изправяш, но никога, никога не казваш -

ти ме покори, ехей, ти ме покори.

Минава животът във пръски на сол, сладост и синева.

Носталгия тегли към вкъщи, но никога, никога не казваш -

ти ме покори, ехей, ти ме покори.