5 авг. 2006 г., 00:28

Животът е...

923 0 12
Животът е
предадено в полунощ обещание –
семето откраднато от вятъра.
Поникнало в нечии очи послание,
прашинката в окото на скитник.

Животът е
милостиня във просешки длани,
събрали девствеността на небето,
разкъсана от изгревни рани
милостиво от нощта обещани.

Животът е
закланото яре на двора
и кръвта, попила в земята.
Тежко глухарче, от семена и умора
и червеят свил се във кална утроба.

Животът е
вечно недотъканата черга,
опетнена и обгорена по края.
От свещта уловена наивност,
неуловим е като мисъл за рая...


И още толкова много неща, които искам до открия...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "жал ми е за ония хора, които не ги бива да говорят!" НАучи се да говориш, Херо... но за себе си, а не за другите.
    Цитатът е твоето мото... колко жалко за теб, да се превърнеш в жертва на собственото си мото...
    Вестин
  • херо, пардон и на домакинските съдове....
    Вестин, комплименти!
  • Вестин си е Вестин, а Хенри си е Хенри!
    Поздравления Вестин!
    Не обръщай внимание на хора като херо!
  • Хенри няма нужда от подобни грозни комплименти. Похвали Ханк, без да намесваш друг. Аз самият харесвам стиховете му, заради оригиналния му подход да "излива" чувствата си, но това не ми пречи да бъда себе си, да бъда свободен в поезията си. Всеки е оригинален в своята чувственост, мисловност и техния исказ. Научи се да бъдеш самостоятелен. Чувствам Ясен като приятел, като съмишленик, а не като съперник. Постъпката ти е дребна, Кристиан Попов, дано не си дребен човек.
    Вестин
  • Животът... "за него направил бих всичко... летял бих във пробна ракета" и т.н. Мисля, че никой не е бил толкова точен колкото Вапцаров. А ние можем да откриваме заедно... Поздрави!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...