5 ago 2006, 0:28

Животът е...

  Poesía
921 0 12
Животът е
предадено в полунощ обещание –
семето откраднато от вятъра.
Поникнало в нечии очи послание,
прашинката в окото на скитник.

Животът е
милостиня във просешки длани,
събрали девствеността на небето,
разкъсана от изгревни рани
милостиво от нощта обещани.

Животът е
закланото яре на двора
и кръвта, попила в земята.
Тежко глухарче, от семена и умора
и червеят свил се във кална утроба.

Животът е
вечно недотъканата черга,
опетнена и обгорена по края.
От свещта уловена наивност,
неуловим е като мисъл за рая...


И още толкова много неща, които искам до открия...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "жал ми е за ония хора, които не ги бива да говорят!" НАучи се да говориш, Херо... но за себе си, а не за другите.
    Цитатът е твоето мото... колко жалко за теб, да се превърнеш в жертва на собственото си мото...
    Вестин
  • херо, пардон и на домакинските съдове....
    Вестин, комплименти!
  • Вестин си е Вестин, а Хенри си е Хенри!
    Поздравления Вестин!
    Не обръщай внимание на хора като херо!
  • Хенри няма нужда от подобни грозни комплименти. Похвали Ханк, без да намесваш друг. Аз самият харесвам стиховете му, заради оригиналния му подход да "излива" чувствата си, но това не ми пречи да бъда себе си, да бъда свободен в поезията си. Всеки е оригинален в своята чувственост, мисловност и техния исказ. Научи се да бъдеш самостоятелен. Чувствам Ясен като приятел, като съмишленик, а не като съперник. Постъпката ти е дребна, Кристиан Попов, дано не си дребен човек.
    Вестин
  • Животът... "за него направил бих всичко... летял бих във пробна ракета" и т.н. Мисля, че никой не е бил толкова точен колкото Вапцаров. А ние можем да откриваме заедно... Поздрави!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...