29 мая 2007 г., 14:20

Животът го изисква

612 0 4

В адска буря аз ще тичам.
В стихиен пожар ще горя.
В мощен вълнолом ще се потопя.

Прегради ще създавам и руша.
Стълби ще изкачвам и ще слизам.
Съдби ще срещам и ще се разделям.

Ще скитам.
Ще бродя.
Ще откривам.

Свят необятен.
Странни хора.
Душа дълбока.

В Самотата ще умра,
защото от нея се страхувам.
Любовта не ще достигна,
защото все към нея тичам.

Стон не ще издам.
Сълза ще скрия,
а остана ли сама -
в болка ще се раздирам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...