29.05.2007 г., 14:20

Животът го изисква

609 0 4

В адска буря аз ще тичам.
В стихиен пожар ще горя.
В мощен вълнолом ще се потопя.

Прегради ще създавам и руша.
Стълби ще изкачвам и ще слизам.
Съдби ще срещам и ще се разделям.

Ще скитам.
Ще бродя.
Ще откривам.

Свят необятен.
Странни хора.
Душа дълбока.

В Самотата ще умра,
защото от нея се страхувам.
Любовта не ще достигна,
защото все към нея тичам.

Стон не ще издам.
Сълза ще скрия,
а остана ли сама -
в болка ще се раздирам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...