Боже, защо не промениш житейската квота

и вместо един, да живеем два живота?!
Първият да е чернова, на която да грешим,

която да скъсаме и хвърлим, когато решим!

Чернова, на която можем да трием с гума,

да задраскаме всяка мерзост и обидна дума.

На която всеки свой ден свободно да творим, 

без страх, че ще угаснем, преди да горим.

А вторият живот да бъде наша белова,

в която да препишем вярно дела и слова,

където да препишем вярно живота си цял,

за да предадем листа му без петънце, бял.

И когато, Боже, четеш беловата,

да си поклатиш доволно главата,

че сме се справили в живота без грешка,

че душата ни е чиста като детска дрешка...

... Но, Боже, ти не променяш житейската квота

и продължава да е един-единствен живота,

живот, за който нямаме чернови лист,

който е толкова трудно да остане чист!

Живот, който е един лист от тетрадка,

даващ ни една възможност кратка

да го напишем, без да имаме белова,

дори с грешки, но с най-нежни слова!