1 апр. 2015 г., 00:50

Жлъчка и вино

753 0 3

Жлъчка и вино

 

Дори на петдесет години пак съм беден!

Какви ти къщи, лимузини и пари!

Дали ще има хляб и бобец за вечеря

и топлина през зимните студени дни?

 

Поне да бъде мир в чертога на душата!

Нали там вярата царува в свят олтар!

От нея няма по-велико на земята,

по-ценна и от тенекийка на златар.

 

Богат съм, щом приятели все още имам,

щом още може да ме радва някой стих,

щом празници светим, макар и с тънко вино...

А жлъчката на тоя свят аз вече пих.

 

Достатъчно животът брули ме и скуба!...

Нали с любов е пълен - за сърцето лек.

Остава ми надежда само да не губя...

Какво по-хубаво от туй да си човек!

 

Така навярно в нищета ще остарея.

По-важно е да си остана млад по дух

и дадения кръст със чест да изживея.

Защото всичко някой ден е прах и пух.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Върбан Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силни аплодисменти за стихотворението ти, Върбан! Изстрадано и истинско! Дано има повече такива стихове като твоя! Сърдечни поздрави от мен!
  • Здравейте, г-н Колев,

    Вашето стихотворение "Жлъчка и вино" бе номинирано и оценено за публикуване в изданието, на което съм редактор - Eurochicago.com. Писах ви по този повод лично съобщение вчера. Моля, отговорете ми дали бихте искал това ваше стихотворение да се публикува в литературната рубрика на Еврочикаго или не. Ако не получа вашия отговор навреме, ще бъде публикувано друго стихотворение вместо вашето.

    Поздрави,

    Мариана Христова
  • Много добро, хареса ми - "Поне да бъде мир в чертога на душата!"...."А жлъчката на тоя свят аз вече пих." Прочетох с удоволствие!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...