Жлъчка и вино
Жлъчка и вино
Дори на петдесет години пак съм беден!
Какви ти къщи, лимузини и пари!
Дали ще има хляб и бобец за вечеря
и топлина през зимните студени дни?
Поне да бъде мир в чертога на душата!
Нали там вярата царува в свят олтар!
От нея няма по-велико на земята,
по-ценна и от тенекийка на златар.
Богат съм, щом приятели все още имам,
щом още може да ме радва някой стих,
щом празници светим, макар и с тънко вино...
А жлъчката на тоя свят аз вече пих.
Достатъчно животът брули ме и скуба!...
Нали с любов е пълен - за сърцето лек.
Остава ми надежда само да не губя...
Какво по-хубаво от туй да си човек!
Така навярно в нищета ще остарея.
По-важно е да си остана млад по дух
и дадения кръст със чест да изживея.
Защото всичко някой ден е прах и пух.
© Върбан Колев All rights reserved.
