ЖРЕБИЙ
Днес отново заваля - да ни пречисти.
Зимата напомни с вихрушки снежни.
Сняг облече земята - родна.
И грейнаха в сърцата ни усмивки трепетни.
Зимата отново долетя - децата да зарадва.
Да грейнат с топлина телата слаби.
Да изчисти сърцата ни тъжни.
Денят ни да започва пак - на чисто.
Да няма повече измамна суета.
Любовта ни да е кристално бяла.
Душите ни да станат великодушни.
А грехът да няма място - в къщи.
И пак навяват преспи - без партини.
Светът е чист и то... за дълго.
Остават глухи сама заспалите души.
Снегът е бял, а жребият е за мнозина.
© Крисимира Найденова Все права защищены