2 янв. 2007 г., 13:28

Кафе с цигара

983 0 5

кафе с цигара

В следобедно кафе с цигара
отново, горе на балкона
увиснала съм някъде
земя не сещам.И в небето няма
ни облаче, поне не го и виждам.
Кафето е сладникаво...мирише.
Цигарата отново ме опари.
Във клоните отсреща...
Да приласкае кацна птица,
а малките я чакат и се радват.
И аз я гледам. Сигурно да пуша,
кафе да пия, съм родена.
А птицата ще има своите малки.
А аз ще гледам. И малко и завиждам!
--.08.2006.г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...