Кафе с цигара
кафе с цигара
В следобедно кафе с цигара
отново, горе на балкона
увиснала съм някъде
земя не сещам.И в небето няма
ни облаче, поне не го и виждам.
Кафето е сладникаво...мирише.
Цигарата отново ме опари.
Във клоните отсреща...
Да приласкае кацна птица,
а малките я чакат и се радват.
И аз я гледам. Сигурно да пуша,
кафе да пия, съм родена.
А птицата ще има своите малки.
А аз ще гледам. И малко и завиждам!
--.08.2006.г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Тогава оставам сама със себе си и е чудесно!
