КАК....?

           КАК?...

Как докосна звезда

         и израстна така,

в този ад тъй жесток, нелогичен?

Как преведе те тя

         в таз ужасна тъма,

съхрани те теб – тъй нетипичен?

Как успя с доброта

          да обгърнеш света,

със любов – безрезервна, и с кротост?

Твойта мирна душа

          не иска ли веднъж

да се втурнеш към някоя пропаст?!

Или тебе те тя

          с ореол обгради,

та за другото ти ослепял си?

Чиста вяра във тебе,

           тя така затвърди,

че до тук – не напразно живял си!