13 дек. 2005 г., 20:40

Как искам

1.5K 0 4

Как искам...

 

         Не искам да съм сам. Не искам!

         Омръзна ми до болка самотата.

         Как искам в този час да си до мен,

         за да ме огряваш с лъчи на красотата!

         Да приседнеш кротко, сгушена и тиха

         и ме помилваш топло с нежни длани.

         Как искам ужасяващия мраз в сърцето

         да се стопи от огъня на обичта ни!

Как те искам, ала в този миг къде си

и ще стигне ли до тебе моя глас?

         О, колко малко искам от живота –

         само грам от нежност между нас!

        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...