29 дек. 2011 г., 08:22

Как искам да ти подаря хвърчило 

  Поэзия
4364 0 40

Ти помниш ли – когато бе дете,

светът ухаеше на обич и канела.

И искаше по-бързо да растеш,

а мислите ти бяха чисто бели.

И възрастният беше великан,

а детската градина бе досадна.

Дали си спомняш онзи пеликан,

в съня ти който хищно те нападна?

Висок ти беше всеки парапет,

широки – всичките пространства.

Мечтите ти летяха все пред теб,

чаровни в своето непостоянство.

А днес се крият свити насред страх –

пробити хвърчила, неоцветени.

Намирам те там някъде под тях –

броиш минутите. И няма време...

Цигарен дим се стича върху тях,

пътеката за някъде изтрива.

И ти си друг, а аз не те познах...

Как искам да ти подаря хвърчило!

 

© Елена Биларева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??