23 февр. 2025 г., 09:42  

Как изглежда Райската градина

336 0 2

Райската градина - все ме удивява.

Мисля си за нея, че да мога да заспя.

И как се моля все на Господ да ми позволява

всяка нощ да мога във съня си да я посетя.

 

Но дали е тя градина всъщност

и дали съм аз изнурен, мъчен градинар?

Дали пък не е нещо ново, свято, друго?

Дали е пък Земята украсена със Господен чуден дар?

 

За мене Райската градина -

това са пясъците и вълните на Егейското море.

За мене тая хубава, изписана картина

са залеза и палмите и златистото небе.

 

И там водите са тъй плитки!

Сини и лазурни, те блестят все рано сутринта.

А сред тях се мяркат мънички пасажи от ситни рибки

които плуват все във златото на заранта.

 

А там е слънцето така горещо -

горещо е, но пък не прави страшен пек.

То ме топли, дава ми все снопчета надежда

И така аз имам своя сънен, изцеряващ лек.

 

А пясъкът е светъл, топъл, но не пари,

не е ситен, но не жули моите стъпала.  

И не хапят там егейските комари,

а само аромат на смирна носи се из влажната мъгла.

 

И палмите са много и са всичките зелени

и раждат благодат от чудни плодове.

Листата им са тъй прохладни, тъй широки, тъй големи -

те пазят сянка край лазурните ми брегове.

 

Но залезът - ето това е вече Райската градина,

без залезът съм никоя и силуетът ми е ням.

И така във този миг във който слънцето заспива

Аз съм там - ще бъда вечно там!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Македонско Девойче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...