23 февр. 2025 г., 09:42  

Как изглежда Райската градина

337 0 2

Райската градина - все ме удивява.

Мисля си за нея, че да мога да заспя.

И как се моля все на Господ да ми позволява

всяка нощ да мога във съня си да я посетя.

 

Но дали е тя градина всъщност

и дали съм аз изнурен, мъчен градинар?

Дали пък не е нещо ново, свято, друго?

Дали е пък Земята украсена със Господен чуден дар?

 

За мене Райската градина -

това са пясъците и вълните на Егейското море.

За мене тая хубава, изписана картина

са залеза и палмите и златистото небе.

 

И там водите са тъй плитки!

Сини и лазурни, те блестят все рано сутринта.

А сред тях се мяркат мънички пасажи от ситни рибки

които плуват все във златото на заранта.

 

А там е слънцето така горещо -

горещо е, но пък не прави страшен пек.

То ме топли, дава ми все снопчета надежда

И така аз имам своя сънен, изцеряващ лек.

 

А пясъкът е светъл, топъл, но не пари,

не е ситен, но не жули моите стъпала.  

И не хапят там егейските комари,

а само аромат на смирна носи се из влажната мъгла.

 

И палмите са много и са всичките зелени

и раждат благодат от чудни плодове.

Листата им са тъй прохладни, тъй широки, тъй големи -

те пазят сянка край лазурните ми брегове.

 

Но залезът - ето това е вече Райската градина,

без залезът съм никоя и силуетът ми е ням.

И така във този миг във който слънцето заспива

Аз съм там - ще бъда вечно там!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Македонско Девойче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...