Как изглежда Райската градина

Райската градина - все ме удивява.

Мисля си за нея, че да мога да заспя.

И как се моля все на Господ да ми позволява

всяка нощ да мога във съня си да я посетя.

Но дали е тя градина всъщност

и дали съм аз изнурен, мъчен градинар?

Дали пък не е нещо ново, свято, друго?

Дали е пък Земята украсена със Господен чуден дар?

За мене Райската градина -

това са пясъците и вълните на Егейското море.

За мене тая хубава, изписана картина

са залеза и палмите и златистото небе.

И там водите са тъй плитки!

Сини и лазурни, те блестят все рано сутринта.

А сред тях се мяркат мънички пасажи от ситни рибки

които плуват все във златото на заранта.

А там е слънцето така горещо -

горещо е, но пък не прави страшен пек.

То ме топли, дава ми все снопчета надежда

И така аз имам своя сънен, изцеряващ лек.

А пясъкът е светъл, топъл, но не пари,

не е ситен, но не жули моите стъпала.  

И не хапят там егейските комари,

а само аромат на смирна носи се из влажната мъгла.

И палмите са много и са всичките зелени

и раждат благодат от чудни плодове.

Листата им са тъй прохладни, тъй широки, тъй големи -

те пазят сянка край лазурните ми брегове.

Но залезът - ето това е вече Райската градина,

без залезът съм никоя и силуетът ми е ням.

И така във този миг във който слънцето заспива

Аз съм там - ще бъда вечно там!