23 июл. 2007 г., 17:42

Как поне веднъж... 

  Поэзия
889 0 15
Как поне веднъж не ти се досвидях!...
Сипеше ме щедро из джобовете си.
Превърна ме в чувалища от прах,
натрупани в заключените споменници.
Бълваше ме, сякаш луди водопади.
Подаряваше ме.
Препродаваше ме.
Изпепели с искрите ми стотици клади...
И в тях стотици пъти
претопяваше ме.
Изпи до дъно венната ми течност.
Всеки глух туптеж на моето сърце
превръщаше в троха от твойта смелост,
всеки мой дъх
бе във ТВОЕТО небе.
Изцеди ме. Изподра ме. До последно.
Как поне веднъж не ти се досвидях!
Тази сутрин
куп остатъци погледна...
И в очите ти
съзрях
ужасен
СТРАХ!

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??