Jul 23, 2007, 5:42 PM

Как поне веднъж...

  Poetry
1.1K 0 15
Как поне веднъж не ти се досвидях!...
Сипеше ме щедро из джобовете си.
Превърна ме в чувалища от прах,
натрупани в заключените споменници.
Бълваше ме, сякаш луди водопади.
Подаряваше ме.
Препродаваше ме.
Изпепели с искрите ми стотици клади...
И в тях стотици пъти
претопяваше ме.
Изпи до дъно венната ми течност.
Всеки глух туптеж на моето сърце
превръщаше в троха от твойта смелост,
всеки мой дъх
бе във ТВОЕТО небе.
Изцеди ме. Изподра ме. До последно.
Как поне веднъж не ти се досвидях!
Тази сутрин
куп остатъци погледна...
И в очите ти
съзрях
ужасен
СТРАХ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...