Как с упорство ако учиш, всичко можеш да получиш
Бяха толкова щастливи,
за игри нетърпеливи.
Двама с нови колелета
и с очички, дето светят
като огънчето в тъмно.
Сутринта преди да съмне
мама Меца ги събуди
и съвсем не се учуди,
първо че велосипеда
Роси бърза да нагледа
и по детски да погали.
Щерката си тя похвали
още вчера, но едва ли
гордостта си тя показа.
Сякаш някой бе предсказал
на Мецана, че децата
ще зарадват тъй душата
на родителите свои.
В непрогледните усои
на живота слънце има -
вярваше за четирима
майка им с надежда скрита.
- Кекс ли ще ядем? - попита
най-чаровната гладница.
- А не може ли пък пица? -
Рори сънен се провикна.
Мама Меца вече свикна
те че с вкусове различни
бяха, но дипломатично
обещаваше, че може
утре другото да сложи
пред децата да ядат.
Винаги благодарят
и от нея са доволни.
Днес са като птички волни!
За училище готови,
двама с колелета нови
по утъпкания път,
тъй педалите въртят,
че пристигат първи в двора.
- Няма никой! - казва Рори,
но Росина се оглежда
и до портата съглежда
някой друг с велосипед.
- Талисман ли е отпред? -
тя учудено се пита.
На педалите залита
неуверено вълчето.
- Тати купи ми и, ето,
ще се състезавам с вас!
- Скоро влизаме във клас.
Състезанието - после! -
важно изкомандва Роси.
Те докато си говорят,
се напълни вече двора
от дошлите ученици.
Любопитните зеници
на децата онемяват.
Те въпроса не задават,
но се питат как и двама
с колелета са? Измама
ли това е или друго?
Може би е със заслуги
Рори или пък Росина?
- Лесно изпитът ли мина? -
я попита Таралежка.
- Не допуснах нито грешка!
Затова и за награда
вкъщи след олимпиада
аз прибрах се с колело.
- Казваш, лесно че било? -
Рижко сякаш не повярва.
- Всичките задачи трябва
като мен да си решил! -
тя дари го с поглед мил.
Колелетата навън
те оставиха. Със звън
ги поканиха във клас.
- Днес Росина тук пред нас
отговори ще получи.
Ще разкаже как се случи
първа да е сред децата! -
мистър Бух през очилата
я погледна със вълнение.
- Знаех техните решения,
те от сборниците бяха.
Всички с поглед я следяха.
Роси, вдигната на пръсти,
пишеше числа чевръсто
и доказваше, че лесно
ще откриеш неизвестно,
ако си внимавал в час.
- А условните задачи?
Иде ми от тях да плача! -
си призна Късоопашко.
- Сериозно ли? Хлапашко
е от тях да се боиш.
Текста прочети и виж
в него главното кое е.
Ти задача като нея
вече може би решил си.
Пътя лесен припомни си
и към отговор тръгни.
- Може да ми трябват дни
до решение да стигна! -
рязко Свраката премигна
и в перата си се сгуши.
- Ученици, тука слушам
вече час, но не разбирам
отговора как намира
този, който се страхува.
Няма място, ми се струва,
в никого за страх такъв.
Всеки, който иска пръв
да е в клас, в олимпиада,
ще остава вече в сряда
да решаваме задачи.
Рижко погледа вторачи
със надежда в мистър Бух.
. . .
След звънеца, който чух,
вън децата изхвърчаха.
Колелетата видяха
и на тях се покачиха.
Кой бе пръв и победиха
ли горкия Талисман,
утре ще научиш сам,
че те чака продължение.
А сега, за съжаление,
трябва да се разделим.
Време ни е с теб да спим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
