12 мая 2011 г., 15:41

Как се променихме

1.3K 0 3

Гледам те на тази стара снимка,

ти си, но все пак си различна.

Усмивката ти стои си все така,

но някак днес е малко носталгична...

 

Върнах се в годините назад,

не знаейки и аз какво ли търся.

Но някак си намерих свят познат -

уви, изгубен някъде по пътя...

 

Уж сме пак онези същите,

но на вид сме малко уморени.

Тревогите ни взели са превес,

не ни остава време да сме повече засмени....

И някак си така препуска всичко покрай нас,

че само снимките, отдавна качени на тавана,

понякога намират своя час,

да напомнят как безгрижни бяхме някога, отдавна...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви за хубавите думи и поздрави
  • Привет!
    Да, всичко тече...
    Поздравявам ви с тази песничка:
    http://www.youtube.com/watch?v=HLOJwL1i4E0&feature=related
    Поздрави за написаното!!!
  • Тъжно, но реално... Хубав стих! Поздрав

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...