12.05.2011 г., 15:41

Как се променихме

1.3K 0 3

Гледам те на тази стара снимка,

ти си, но все пак си различна.

Усмивката ти стои си все така,

но някак днес е малко носталгична...

 

Върнах се в годините назад,

не знаейки и аз какво ли търся.

Но някак си намерих свят познат -

уви, изгубен някъде по пътя...

 

Уж сме пак онези същите,

но на вид сме малко уморени.

Тревогите ни взели са превес,

не ни остава време да сме повече засмени....

И някак си така препуска всичко покрай нас,

че само снимките, отдавна качени на тавана,

понякога намират своя час,

да напомнят как безгрижни бяхме някога, отдавна...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви за хубавите думи и поздрави
  • Привет!
    Да, всичко тече...
    Поздравявам ви с тази песничка:
    http://www.youtube.com/watch?v=HLOJwL1i4E0&feature=related
    Поздрави за написаното!!!
  • Тъжно, но реално... Хубав стих! Поздрав

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...