13 июл. 2006 г., 21:49

Как я караш?

1.7K 0 4
някак си...
в търсене
лутане
забрава
заблуда
намирам
усмивка
и нечия
сълза.
Пристанище
търся
в мъглата
непрогледна
емоциите
да стоваря
за година
две
може
и три
...да пристана,
но буря
зловеща
отнесла
е всичко.
Мъгла
на шир
и на длъж...
Пробоина.
Водата
нахлува
всичко
измива
залива
издавя
отнася...
времето
бавно тече,
а пристана
далечен е...

... дали ще има време...

високи вълни
вятър силен
Скали....
...плувец
спокойно море...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В този вид е по-сполучливо.
    Поне за мен.
  • Като че ли след решението да навляза в тази бурия не ми е останал друг изход освен да разбия кораба си
    Но не, не съм се удавил... "Това което не ни убива ни прави по-силни."

    Хихи Но ако желаеш имаи ме за удавник
  • mo_face - И сега е на един ред, просто трябва да си завъртиш главата на дясно под 90 градуса... Всичко е въпрос на гледна точка

    zlati_ival - благодаря, пооправих го тук там

    Поздрави!
  • На мен ми хареса.
    Но някак си се развали удоволствието от стиха с

    И пита се в гатАнката
    ще стигна ли на време

    оправи мглъта
    Поздрави.



Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...