Как при Рори и Росина влезе Новата година - 1
Да, Росина пак се движи,
но след мамините грижи
беше си закономерно.
Тя обича я безмерно
и усилия положи.
Знания и обич вложи
да помогне на детето.
Затова сега мечето
припка сам само из къщи
и усмивката се връща
като слънцето след буря.
Ту долапите разтуря,
търсейки любима дрешка,
ту признава, че е грешка
и се втурва да помага,
плънка тя в сарми да слага.
В организма на Мецана
някаква промяна стана.
С Мечо всяка зима спяха,
но сега те не успяха
с тази случка на децата
да останат във кревата.
Мечо беше уморен
и заспиваше за ден
или два дори в леглото.
Навик силен бе, защото
е закон биологичен.
Кой промените обича?
Меца беше изчислила,
че със щерката си мила
и сина си ще дочака
час последен да изтрака
старият часовник в мрака
и да каже той: Наслука!
Новата е вече тука!
Да, за Новата година
мама беше скрила в скрина
изненади за децата.
Спеше и се, но горката
чакаше със сетни сили
на дечицата си мили
радост пак да донесе.
Някога се унесе
или нещичко забрави,
но се стресне и изправи
своя ден да продължи.
Седмица ли бе или
много повече, Мецана
знае - мъничко остана
и напрегна свойта воля.
Мечо щеше да помоли
още буден да остане
за децата им Мецана.
- Мамо, - днес попита Рори -
татко с нас не си говори
и в леглото все лежи.
Сърди ли се, я кажи?
- Той е стар и уморен.
Труди се и изтощен
е логично да заспива.
Оставете го, не бива
да го будим ний от сън.
Дядо Мраз с шейната вън,
щом пред портата застане,
ще му кажем той да стане.
Старата ний ще изпратим,
а на Новата вратата
ще отворим с благослов.
Рори скочи. Бе готов
вън на двора да я чака.
А Росина се разплака
от вълнение дали
дар ще има тя или
" непослушна си!" ще каже.
- Успокой се! Писах даже,
че децата ми добри са.
Рори - футболист, актриса
щерка ми и балерина.
Как без дар ще ви подмине?
Роси гледаше с очички
светещи като звездички
и прегърна нежно мама.
Ден един остана само.
В баница късмети сложи
сутринта и се наложи
Рори на накърши дрян.
После каната с айрян
бе напълнила Мецана.
- Хайде, Мечо, не остана
много време, събуди се
днес, че Старата година
ще изхвръкне през комина.
Новата е вече тука,
тя на портата ни чука!
Мечо чу и се забърза.
Папионка даже върза,
да е по-официален,
че денят е специален.
Премениха и децата.
И дочуха как вратата
Новата сама отвори.
- Идваааа! - разкрещя се Рори
и от радост заподскача.
. . .
Ти сега недей да плачеш,
че мига щастлив прекъсвам,
тъжно веждите не свъсвай,
а изчакай утре края.
Знам, че ги обичаш! Зная,
но е време да поспим.
Трябва да се разделим.
Следва:. . .
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
