Как искам да забравя, но не мога.

Как искам да заспя, но пак не мога.

Живея с всички спомени, уви,

хубави и лоши, без значение какви...

Защо, когато аз заспивам,

все за тебе мисля до зори?

Защо, когато се събудя

в мислите си само ти?

Защо слънцето така блести,

та болката не може да заспи?

Защо навън  е тъй студено -

нима сърцето от обич е уморено?

Защо, когато аз се смея,

все за теб копнея -

за първата ни среща

и за най-сладката ми грешка?

Нима нищо ти не дадох,

та сама останах?

Вяра, обич, мечти, себе си дори,

но ти сгреши и не ми се довери!

И знай, за тебе всичко давах,

за любовта ти, но без теб останах...

И за последно само ми кажи, но без лъжи -

забравя ли се, когато те боли

и когато чувстваш, че само за един човек сърцето ти тупти?