Как искам да забравя, но не мога.
Как искам да заспя, но пак не мога.
Живея с всички спомени, уви,
хубави и лоши, без значение какви...
Защо, когато аз заспивам,
все за тебе мисля до зори?
Защо, когато се събудя
в мислите си само ти?
Защо слънцето така блести,
та болката не може да заспи?
Защо навън е тъй студено -
нима сърцето от обич е уморено?
Защо, когато аз се смея,
все за теб копнея -
за първата ни среща
и за най-сладката ми грешка?
Нима нищо ти не дадох,
та сама останах?
Вяра, обич, мечти, себе си дори,
но ти сгреши и не ми се довери!
И знай, за тебе всичко давах,
за любовта ти, но без теб останах...
И за последно само ми кажи, но без лъжи -
забравя ли се, когато те боли
и когато чувстваш, че само за един човек сърцето ти тупти?
© Женя Михайлова All rights reserved.