2 окт. 2024 г., 14:27

Какво...?

353 0 0

             К А К В О...?

 

Дали си ти, дали си си същия,

дали си тук или си някъде другаде,

дали е Сега, Преди или е Бъдеще,

дали си сам, ако няма ги другите...

 

Усещаш се в галерия със картини,

пред "шедьовъра" на всичките времена,

от центъра на на бяло платно ти се хили

точка червена,самотна една...

 

На теория трябва да ти внушава

Величие в Безкрайно Пространство,

само дето според теб е забравила,

да го огъне поне малко от малко.

 

Творецът явно е просто "художник",

а не майстор със четка,велик,

с която да вае красиво и мощно

своите ювелирни,вечни творби.

 

Каприз,грешка,издънка на днешното време-

само,че точки такива сбраха се много

в правата линия невъзможна,но сътворена

от фантазии извратени и болни.

 

На времето правилото гласеше:

"Всяка успоредна на партийната линия е права!"

Днес на статуквото друго е логото вече,

но старото правило си в сила остава.

 

От мен извинения безкрайни пред Риман,

но положението е в момента такова,

че,ако не слушаш и мълчиш като риба,

битието ти меко казано е рисковано.

 

Кой,кой е,кой може,да каже

и ако не искаш,да преминеш на другия бряг,

какво трябва да сториш,за да останеш нормален

в този изтрещял,побъркващ се свят?

 

02.10.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....