2.10.2024 г., 14:27

Какво...?

347 0 0

             К А К В О...?

 

Дали си ти, дали си си същия,

дали си тук или си някъде другаде,

дали е Сега, Преди или е Бъдеще,

дали си сам, ако няма ги другите...

 

Усещаш се в галерия със картини,

пред "шедьовъра" на всичките времена,

от центъра на на бяло платно ти се хили

точка червена,самотна една...

 

На теория трябва да ти внушава

Величие в Безкрайно Пространство,

само дето според теб е забравила,

да го огъне поне малко от малко.

 

Творецът явно е просто "художник",

а не майстор със четка,велик,

с която да вае красиво и мощно

своите ювелирни,вечни творби.

 

Каприз,грешка,издънка на днешното време-

само,че точки такива сбраха се много

в правата линия невъзможна,но сътворена

от фантазии извратени и болни.

 

На времето правилото гласеше:

"Всяка успоредна на партийната линия е права!"

Днес на статуквото друго е логото вече,

но старото правило си в сила остава.

 

От мен извинения безкрайни пред Риман,

но положението е в момента такова,

че,ако не слушаш и мълчиш като риба,

битието ти меко казано е рисковано.

 

Кой,кой е,кой може,да каже

и ако не искаш,да преминеш на другия бряг,

какво трябва да сториш,за да останеш нормален

в този изтрещял,побъркващ се свят?

 

02.10.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...