21 мар. 2020 г., 08:39

Какво е стиха се аз чудя ?

1K 1 6

Какво е стиха се аз чудя,
какво му е толкоз добро,
като аз само се губя,
в овъртяно и сложно писмо?

 

Някаква мъничка рима,
някакъв сложничък троп,
някаква смешка любима,
и кажи-речи, стиха е готов.

 

Нито кат' роман интересен,
нито кат' статията интригуващ,
нит' мелодичен кат' песен,
нито кат филма - вълнуващ .

 

Защо се тогава тормози 
поета, така упорито:

дума коя да положи
и как да бъде по-сбито?

 

И се замислям накрая,
че вгледан в звезди,
поета светове не създава,
но света ни - гради !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зами Слисев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От дума на дума, от звезда на звезда -
    ей го къде бил чалъма как се раждал стихА!

    Поздрав!
  • Има различно нацелване, Наде: удар с чук, хлопване, леко изперкване, с мокър парцал, челно, халосване...
    И все са източник на вдъхновение 🤗🤗
  • Чудесен извод.
    Поздравявам те.
  • Разсмя ме, Целувчице! Ти, сенсей, какви глави имате, бе хора? Все ви нацелват разни хвърчащи идеи, разкази, стихове...И все по главите...
  • Охо! Като едното нищо, Наде Той като те удари по главата, не го мисли много, много, Зами Слисев

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...