Моите думи за теб не са от значение,
моите думи "сън са" - казваш ми,
съвсем спокойно, без да помислиш,
че ще ме нараниш.
Затварям очи, премълчавам,
нищо не мога да кажа...
обвиняваш ме, че си въобразявам,
но продължава да ме боли,
че ме обвиняваш без причина,
и това ми тежи.
Как да повярвам?
Мечтите сбъдвали се, а моите сън са били.
Как да повярвам, че съществува любов и надежда!!
Както всичко е измислено - илюзия ли е?
Не мога повече да запазя сълзите,
скрити в очите ми, и да разбереш колко ме боли.
© Джулияна Николова Все права защищены