11 дек. 2008 г., 02:04

Какво направи за миг

1.1K 0 1
 

Помниш ли

как ръката държах ти,

когато от болка

затваряше бавно очите си?

 

Помниш ли

как бях до теб,

как по лицето ми с усмивка

стичаха се сълзите?

 

Не от радост,

че теб боли те,

а от притеснение,

че виждаш потока в очите.

 

Помниш ли

как нямаше сили да дишаш,

как заспиваше

и се събуждаше за миг...

 

А аз стоях до теб

и те галех,

с надежда да чуеш

вътрешния ми вик...

 

Помниш ли

как мъчех се с теб?

Как ме раздираше твоята болка?

Как исках да не те изгаря,

как исках секунди да остават до края.

 

Забрави ли всичко,

което направих за теб?

 

Лесно ми каза,
че не съществувам за теб.
Лесно изражението ми превърна в лед.

Какво направи?
Защо изграденото разруши?

Защо ми каза "извинявай" и "сбогом",
и просто склони?

 

 

 

2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радена,
    благодаря ти за това стихотворение!
    Без последните два куплета, то сякаш е адресирано до мен. Това съм го преживял. До главата ми стоеше една също така добра жена, като теб, на която винаги ще бъда благодарен!
    Поздрав и гледай напред!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...