Къде се дяна тази моя вяра,
че всичко някой ден ще се оправи,
която с сила истински голяма
помагаше със трудностите да се справям?
Къде се скри онази прелестна усмивка,
дето беше слънце във дъждовните ми дни?
Тя отиде си от мене
и заместиха я тъжните сълзи!
Избяга ли надеждата от мене?
Избяга ли със любовта,
която нарани ме преди толкоз време?
Щастлива бях! Сега е самота.