Mar 29, 2008, 1:15 PM

"Какво остана от мен?"

  Poetry » Love
931 0 3
Къде се дяна тази моя вяра,
че всичко някой ден ще се оправи,
която с сила истински голяма
помагаше със трудностите да се справям?

Къде се скри онази прелестна усмивка,
дето беше слънце във дъждовните ми дни?
Тя отиде си от мене
и заместиха я тъжните сълзи!

Избяга ли надеждата от мене?
Избяга ли със любовта,
която нарани ме преди толкоз време?
Щастлива бях! Сега е самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...