Какво остана в този град?

24 янв. 2018 г., 15:00 2018-09-23T00:40:38+03:00

Поэзия » Философская, Гражданская

456 1 3

Снегът бе тежък, мокър и затрупа
дървета, сгради, къщи и цветя.
От тежестта студена се пречупиха
Тополите край плитката река.

На моста имам среща само с вятъра
и ледената ласка на Смъртта.
Щом стигнем на Спартак амфитеатъра,
ще ме превърне в ледена мъгла.

Без работа, без хляб и без подкрепа...
Свършват и последните дърва!
Спестеното отдавна се изчерпа
с на майка ми последната сълза.

Но ето - на вратата се почука
Спасител идва! Край на страх и глад!
Поиска ми пари. От мен. Сега и тука!
За да си купи катинар и шоколад.

Ти град мой роден, люлка на герои!
Защо безсмислен е животът ми във теб?
Снегът жесток тополата пречупи...
Защо с жестокост с клона ме прободе?

Ти, Боже на Небето и Земята!
Да бъде Пролет китна, светъл ден!
Да се забие клонът счупен във земята!
Да пусне корени! И да расте във мен!

Така и случи се!
Върви си пак живота...
И Времето се ниже ден след ден...

Какво остана в този град от мен?
Един бедняк, несретник, скитник клет...
Какво спечели другия?
Поет.

На всички Българи превърнати в емигранти в собствената си Родина.

PepiPetrova (Pepi Petrova)

2018-01-26T00:46:49+02:00

Браво, Ангел! Това е тъжната действителност!
angelmilev (Ангел Милев)

2018-01-24T19:47:27+02:00

Благодаря ти за вниманието, Мая!
Уловила си всички нюанси на емоционалния спектър които съм желал да изразя и споделя.
Направи ме щастлив.
Синьо.цвете (Мая Нарлиева)

2018-01-24T17:31:12+02:00

Присъствието на няколко образа в самото начало: сняг, реката, тополите инстинктивно извика в мен песента на Щурците... "...Край реката редят се, редят се тополите, побелели от първия сняг..."
Но, естествено, творбата ти е достойна гражданска изповед
Поостанах на четвърта строфа преди да продължа:

Но ето - на вратата се почука
Спасител идва! Край на страх и глад!
Поиска ми пари. От мен. Сега и тука!
За да си купи катинар и шоколад.

Благодаря ти за удоволствието да прочета!