Какво си спомням
Гори, гори... във мен гори.
А тебе все така те няма.
След всички тези мъчни дни,
сега разбирам - всичкото е рана;
и рана в мен са твоите сълзи,
и рана в мен е любовта голяма.
На небето сменяха се хиляди луни,
но никоя не върна мойта дама.
И обърнал жаден поглед към звездите,
тайно молех се за твоите милувки.
Но угаснали са вече в теб искрите.
А аз забравил съм за твоята целувка!
И за кожата ти нежна от коприна
аз нямам спомен... Някакви минути
изплуват в мен и сякаш са години,
за миг съзнанието започват да събуждат...
И ето, ето идва топлината
на допира ти, твоето ухание!
Идва пак при мене красотата -
все още помня те, о, приказно създание!
Все още помня... онзи весел поглед
и всяка искрена и нежна дума,
всяка стъпка правена до тебе
по ония чисти, снежнобели друми,
по които даже ний се запознахме.
А ти помниш ли лицето ми във мрака?
Аз помня само, че държеше ми ръката,
когато за последно се разплаках...
А тебе все така те няма.
След всички тези мъчни дни,
сега разбирам - всичкото е рана;
и рана в мен са твоите сълзи,
и рана в мен е любовта голяма.
На небето сменяха се хиляди луни,
но никоя не върна мойта дама.
И обърнал жаден поглед към звездите,
тайно молех се за твоите милувки.
Но угаснали са вече в теб искрите.
А аз забравил съм за твоята целувка!
И за кожата ти нежна от коприна
аз нямам спомен... Някакви минути
изплуват в мен и сякаш са години,
за миг съзнанието започват да събуждат...
И ето, ето идва топлината
на допира ти, твоето ухание!
Идва пак при мене красотата -
все още помня те, о, приказно създание!
Все още помня... онзи весел поглед
и всяка искрена и нежна дума,
всяка стъпка правена до тебе
по ония чисти, снежнобели друми,
по които даже ний се запознахме.
А ти помниш ли лицето ми във мрака?
Аз помня само, че държеше ми ръката,
когато за последно се разплаках...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Шуманов Все права защищены
палец за финала!