Какво съм аз
от цялата безбрежна шир,
една догаряща искрица
от огъня, в който горим.
В пожара с пламъци коварни
изгарят нашите мечти
и бляновете лъчезарни
за по-щастливи идни дни.
Нима родени затова сме,
да гледаме как всичко гасне,
надеждите ни да пропадат,
сърца ни цял живот да страдат.
март 1994г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яница Ботева Все права защищены