Мислите гърмят -
същинска Ниагара, Виктория, Джог,
увиват се – капан от лиани в джунгата от словеса,
катерят Джомолунгма-та на Христо Проданов
и своята Джомолунгма ,
надничат между редовете на световната поезия
и тази, на родения за нея Валери Станков,
впиват се в ключови думи и катерят Лхотце,
давят се в дъждовните гори на екватора
и възкръсват в прерии и пустини,
същински газели в прет-а-порте.
Същински фотони в тъмнината на
заключена неизвестност,
същинска ода на радостта, за която са родени.
Какво ти мълчание!
Atanaska Mantarova
BLAGODARIA TI..OSTANAH BES DUMI