29.05.2010 г., 10:32

Какво ти мълчание

779 0 1

КАКВО ТИ МЪЛЧАНИЕ

 

Мислите гърмят -

същинска Ниагара, Виктория, Джог,

увиват се – капан от лиани в джунгата от словеса,

катерят Джомолунгма-та на Христо Проданов

и своята Джомолунгма ,

надничат между редовете на световната поезия

и тази, на родения за нея Валери Станков,

впиват се в ключови думи и катерят Лхотце,

давят се в дъждовните гори на екватора

и възкръсват в прерии и пустини,

същински газели в прет-а-порте.

Същински фотони в тъмнината на

заключена неизвестност,

същинска ода на радостта, за която са родени.

Какво ти мълчание!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...