Мислите гърмят -

същинска Ниагара, Виктория, Джог,

увиват се – капан от лиани в джунгата от словеса,

катерят Джомолунгма-та на Христо Проданов

и своята Джомолунгма ,

надничат между редовете на световната поезия

и тази, на родения за нея Валери Станков,

впиват се в ключови думи и катерят Лхотце,

давят се в дъждовните гори на екватора

и възкръсват в прерии и пустини,

същински газели в прет-а-порте.

Същински фотони в тъмнината на

заключена неизвестност,

същинска ода на радостта, за която са родени.

Какво ти мълчание!