19 июн. 2015 г., 22:49

Каламбур 

  Поэзия
408 0 5

 

 

Добре облечена душа

под сенчестите мигли,

в калъф от самота

и порочни мисли ...

 

Не се продава. Мостра.

Единствена. Въпросна.

Ако ти пасва, просто

я поръчваш, после пробваш.

 

Прострях я на простора,

в стих изпрана, да се сушù,

че омръзва да те събличат

непорочно

просмукани с лъжи души ...

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Странен стих.Душите с порочни мисли си остават завинаги такива. Нещо много силно те е провокирало, за да го напишеш. Не вярваш, че такива хора се променят? Така те разбрах. Хареса ми.
  • Провокативно. Ама като изсъхне и ще стане чиста и тогава може да се ползва...
  • Благодаря сърдечно, Лъвче!
  • Те просто са изпрани
    с други препарати
    и от центробежни сили
    свят им се върти.
    Ухаят на предателство.
    Но, какво да се направи-
    простирът е един
  • Грешно впечатление! Не всички са еднакви. Благодаря за посещението! Септ, пак си при мен. Благодаря ти!
Предложения
: ??:??