19 июн. 2015 г., 22:49

Каламбур

584 0 5

 

 

Добре облечена душа

под сенчестите мигли,

в калъф от самота

и порочни мисли ...

 

Не се продава. Мостра.

Единствена. Въпросна.

Ако ти пасва, просто

я поръчваш, после пробваш.

 

Прострях я на простора,

в стих изпрана, да се сушù,

че омръзва да те събличат

непорочно

просмукани с лъжи души ...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Странен стих.Душите с порочни мисли си остават завинаги такива. Нещо много силно те е провокирало, за да го напишеш. Не вярваш, че такива хора се променят? Така те разбрах. Хареса ми.
  • Провокативно. Ама като изсъхне и ще стане чиста и тогава може да се ползва...
  • Благодаря сърдечно, Лъвче!
  • Те просто са изпрани
    с други препарати
    и от центробежни сили
    свят им се върти.
    Ухаят на предателство.
    Но, какво да се направи-
    простирът е един
  • Грешно впечатление! Не всички са еднакви. Благодаря за посещението! Септ, пак си при мен. Благодаря ти!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...