Jun 19, 2015, 10:49 PM

Каламбур

  Poetry
576 0 5

 

 

Добре облечена душа

под сенчестите мигли,

в калъф от самота

и порочни мисли ...

 

Не се продава. Мостра.

Единствена. Въпросна.

Ако ти пасва, просто

я поръчваш, после пробваш.

 

Прострях я на простора,

в стих изпрана, да се сушù,

че омръзва да те събличат

непорочно

просмукани с лъжи души ...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Странен стих.Душите с порочни мисли си остават завинаги такива. Нещо много силно те е провокирало, за да го напишеш. Не вярваш, че такива хора се променят? Така те разбрах. Хареса ми.
  • Провокативно. Ама като изсъхне и ще стане чиста и тогава може да се ползва...
  • Благодаря сърдечно, Лъвче!
  • Те просто са изпрани
    с други препарати
    и от центробежни сили
    свят им се върти.
    Ухаят на предателство.
    Но, какво да се направи-
    простирът е един
  • Грешно впечатление! Не всички са еднакви. Благодаря за посещението! Септ, пак си при мен. Благодаря ти!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...