The_last_chance (Симона)
12 9
14 авг. 2008 г., 07:11

Капчица горчивина 

  Поэзия » Любовная
663 0 3

Ти си тъй далече,

аз съм тъй сама,

с ледени сърца сме вече,

ледена е любовта.

 

Протягам ръце към спомена,

ръцете блъскат се в стена.

Последната сълза тежи отронена,

обречена да е сама.

 

Таз малка капчица горчивина

се стича от очите ми искрящи,

потъваща в студената земя,

отива си и блясъкът изящни.

 

Горчилката потъва и се впива като звяр

със остри нокти във пръстта тъй чиста.

Пълзи из хумуса като нищожна твар,

отправя се надолу капчицата бистра.

 

Проправя си пътека все така,

тя трудността и мъката не сеща.

Тез чувства, що изпитвам ги в мига,

като към снимката ти все поглеждам.

 

Но капчицата устремена е напред,

натам, към тъмнина омайна,

нанякъде, към очарователния ад,

наникъде, към сивина незнайна.

 

Пълзи и вие се като змия,

копае своя гроб потайно,

в обятия на бяла тишина

потъва все така безкрайно.

 

Сълзичката, отронена от моите очи,

устройва си пътуване тъй грандиозно,

пред никое препятствие не изневери

на мъката, на горчивината грозна.

 

И само с помощта на силните стихии -

тъгата, болката и любовта,

в безлунна нощ, с звездички скрити,

умира капчицата от страстта.

© Симона Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Ти си тъй далече,

    аз съм тъй сама,

    с ледени сърца сме вече,

    ледена е любовта."
    Много е хубаво .. Обичам те !
  • Добре дошла и от мен!
    Пиши и чети,мисля че ще се развиваш занапред!
    Поздрав!
  • Добре дошла и поздравления за хубавите стихове!!!
Предложения
: ??:??